СЕМЕЙНО ДРУЖЕСТВО ”АЛЕКО“

Дълги години безсмислен труд положи
И нов ред в своето сдружение заложи
С мошеници се той обгради
И на пачи яйца се насади

Семейно сдружение набързо стегна
И ръка за помощ към Калина Илиева протегна
Сложи Пламен Колев далаверите да контролира
Та нали той за тая работа най разбира

Семейно ще си ползваме благата
И по-малко ще си вадим от торбата
На името на Алеко сметка в банката ще отворим
И срещу корупцията ще се борим

В сдружението няма конфликт на интереси
Пред нашите хора поставихме червени завеси
Заслепени от блясъка на златото
Неусетно потънахме в блатото

Живота си наредихме като на кино
На бяла покривка с кана вино
Ловците в мизерия умират
Но пари за семейното сдружение намират

Куция дявол трепери от злоба
Каква ли е тази прокоба
Ако трябва с дявола ортак ще стана
Но шеф диригент на сдружението ще остана

Здрави семейни отношения изградиха
Заедно с шефа щата на сдружението утвърдиха
Ревизионната комисия е на наше подчинение
Ще ни служи за доброто управление

Коко със зъби и нокти драпа
Шефа ако не остане мухите ще зяпа
Не му е нужно вече сърце
Жена му ще го носи на ръце

Но сдружението започна по шевовете да се пука
В дружините няма вече никаква слука
Тръгне ли веднъж да търси свобода народа
Не гледа кой си и от коя порода

Идеолозите на прехода резултата си видяха
Хората обедняха а селата опустяха
Историята ще ги съди смело
Заедно с обирджиите начело

Всички ще загинем най накрая
Но малко ще отидат в Рая
Богатите със злато ще изпратим
И с него старите версии ще си платим

Стресна се кръгът около Алеко
Ще се пада но дано да е на меко
Kато смок си кожата съблича
И червеното вино все повече обича

Повярва си че благосклонна е съдбата
И вечно ще си под върбата
Винаги ще ти е отворена вратата
И ще си вечно на софрата

Все някога ще свърши твоето царство
Ще умре и твоето господарство
Ще трябва удaрите да понасяш
Които сега със злоба ти нанасяш

Повярва че си гений вечен
Но си като пън разцепен
Живота ти се състои в това да отмъщаваш
И на никой никога да не прощаваш

Спомни си от какви окъдени мъде си излязъл
И как във висшето общество си влязъл
Но колкото и богат да се зовеш
Знай че душевно беден ще умреш

ЧУЧУЛИГА